И вече писна ми от твойте идеали
и крайно време е това да спре.
За вчера просто не ми се говори!
А днес е късно да се разбере...

Не виждаш ли... че вече съм различна?
Стига с извиненията и с прикритите лъжи...
Обичах те... това ще ми остане
като спомен, само хубавото запази...

Изглеждаш толкова ненужно тъжен...
театърът ти заслужава цял... поклон
Ръкопляска твоята себичност...
всякаш се пързалят... тон... след тон...

Хвърлям... купищата ти целувки...
и онези мили думи на "игра".
Толкова ли станал си банален,
че и мен не можеш да подмамиш със лъжа?

Колко съм красива и различна...
как обичаш ме и колко те боли...
когато мен ме няма, в теб е празно...
Разбира се... "обичам те", нали?

За вчера просто не ми се говори!
А днес е късно да се разбере...
Зарежи целувките, със тях позакъснял си...
и тръгни си... никой няма да те спре!