Каквото искаш прави, само, моля те, не ме търси.
Не мога с твоите мечти да живея в лъжи!
От твоите думи все още гори, от постъпките ти все още боли...
От теб душата ми кърви, веднъж завинаги го разбери!
Искам те, но болката е по-голяма.
Ревнувам те, но душата все по-силно страда.
Сънувам те, но реалността е по-коварна.
Обичам те, но съм като жива рана!
Не искам да оставя живота си сега,
не мога да ти дам и това, което искаш.
Не мога да не мисля за това,
че с крадена любов ще ме обичаш.
Върви си, моля те, не ме търси,
с любов безпътна сърцето ми разби.
Всичко, което е било, остави
и само хубавото запомни...
© Христина Леонска Всички права запазени