РосиДимова (Росица Димова)
103 4601
26.03.2021 г., 7:32 ч.

Тръгвам си 

  Поезия » Любовна
610 4 6

Тази любов нашата, тука приключва!
Тръгвам си! С едно разплакано дете в душата,
а сърцето - като зареден револвер прищраква.
Изстрел -  в целта! Любовта е мъртва.
Аз поемам сега, като река изтичам - завинаги.
Избледняват лица и снимки в албуми безименни.
Помръква лицето ми бавно, като изсъхнало цвете.
Душата ми разплетоха безмилостно ръцете ти.

Тази наша любов, тука приключва!
Плаче детето в душата ми и си тръгва!

© Росица Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • При мен вече пече слънце и преселването ще бъде безаварийно! 🙂 Благодаря, ИнаКалина! Коментарите ви винаги са забавни и интелигентни!
  • Един вади револвер, друг-картечница, трети-страданието завинаги, а някой хваща хвърчилото и се преселва на друга планета... зависи от прогнозата на времето за следващият ден
  • Благодаря, Миночка! Болката е едно горчиво лекарство. Ако го изпиеш много помага!
    Радвам се до те видя тук, Скити! Тъгата е момент от живота, през който всеки рано или късно минава!
    Благодаря, Пламен! Има и екшън, нали!? 🤭
  • УАУ, вероятно най - късия трагичен роман в стихотворна форма
  • Тъжно е, Роси...
  • Натъжих се, Роси, ако можеше детето в нас, да остане завинаги, но това е нашата съдба, да се учим, да се влюбваме и да се разделяме, но от болката се раждаме отново.Много ми харесва!
Предложения
: ??:??