Тръгваш си

Тръгваш ли? Защо? Недей!...

Не оставяй сърцето ми да чака.

Студът обви ме и пламъкът ми тлей,

любовта изчезва, знай, във мрака.

Обърни се, погледни ме със очи,

не изчезвай, от тебе имам нужда аз.

Не тръгвай, ще умрат и моите мечти,

отдалечиш ли се във този час...

Сега разбирам, отиваш си и ти,

душата ми след тебе пак върви.

Пламъкът ти вече не гори,

изчезват в тъмнината твоите следи.

Тръгваш си! Аз няма да те спирам,

дори отвътре бавно да умирам.

Отиваш си, оставяш ме сама.

Аз как ли да забравя любовта?