Трънен венец за Апостола
Дяконе, прости ни за ореола безличен!
За бледите снимки, портрета висящ.
За празното слово на празника днешен,
Наизустената обич на потомъка спящ.
Светец бил непорочен, чист и възвишен...
На вяра, народ, свобода – мъченик.
Не смей да докоснеш го, даже със мисъл!
Ликът на апостола си щял да мърсиш!
Мърсят те!
Предатели, роби и чужди слуги.
В завета на Левски притворно се вричат,
шумно крещят патетични слова,
а тайно си смучат на народа кръвта.
Къде си, апостоле?
Къде е твоята ярост?
Гневът ти къде е, величествен, свят?
Къде е гласът ти, свободен и ярък,
От сън да събуди заспалия брат?
Годините чезнат. Тиранът мени се.
Пред нови тирани се скланят глави.
Хаджи Иванчовци властват във дните.
Но няма го Левски да ни вдъхнови...
© Максим Недков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Шумно крещят патетични слова,
а тайно си смучат на народа кръвта"
Верни думи, харесах! -
Не се гаси туй що не гасне... Освен ако не пламне въобще...
-
Поклон пред подвига на Апостола!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ако мислиш като него, не ти трябва вдъхновение, а дела брате не слова!Време е просветените да кажат на партийно обременените, че не това е пътят на България, че сговорна дружина планина повдига! Поздрав за написаното!