18.06.2008 г., 22:29 ч.

Тръпката на Любовта 

  Поезия » Любовна
1957 0 33
Изгаряме във пламъка на тежестта,
с която болката ни срязва.
Поддаден на човешката си суета,
индивидът грешката си не признава.
***
Изгубено ковчеже в свят суров
за тебе бях... Открий ме!
Отдавам се на твоята любов,
сълзя отново пак... изпий ме!
Красивo би било, но тъй - едва ли,
щом думи мериш и на две делиш.
Не можеш или може би не искаш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Предложения
: ??:??