Животът ромоли край мен,
аз унесено го слушам.
Денят отново сменя ден,
а в душата ми е душно.
Утрините вече си броя,
мъгливи, слънчеви, и росни,
но се сливат те в една
от която чакам нещо още ...
Може би последен дар,
непоискан и неслучен,
разгарящ сетния пожар,
изпепеляващ те беззвучно ...
© Валентин Василев Всички права запазени