Натежаха гроздовете по асмите с мечтите.
С лаври дланите застлаха небе от звезди.
Пътьом свиха към мене и птиците,
да нахраня с усмивка замечтани очи.
Да усети сърцето ми вятъра щурав
шмугна в гръдта ми трепетен порив
и забрави за листата и клоните есенни,
в мен усетил силата на любовния зов.
Във очите ми пламнаха огньове-очакване,
по-дълги даже от един кратък живот,
как да свия крилата си, щом опрашване
чака душата ми пролетна с люляков дъх. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация