Едно приятелче любимо страдаше тия дни от разни болежки душевни и каза, че имал нужда от време да завърже възелчетата отново. Та ме бутна да му вържа тия стихчета... :)
Английски ластик, Брюкселска дантела,
гоблен нощеска или друга букла бела,
плета и нижа на живота тоя шал,
конецът скъса ли се, малко ми е жал,
ама Мама ме научи възли да редя,
на плетката проклета, от обратната страна.
Първо тенекии връзвах, ама ми простиха,
После връзвах кънки, с вино идва стихът...
Срам ме е, немея, някак си търпя,
тая плетка крива, моя си е тя.
Ври кафето гъсто, сутринта е свежа, ...