Намислил бях с едно стихотворение
за Новата сефте да се разпиша.
Но мигновено жегна ме съмнение –
изобщо струва ли си да го пиша?...
Ще вземе някой да си го хареса
и току виж – дарил ме с много точки...
А друг във коментар ще ме почеше:
„Велик!...В „любими” слагам го, браточка!...”
Но някой пък от ъгъла ще се обади:
„Ми той не знае още правописа!...
В поезията неграмотен гази!...
И той ли, клетникът, е взел да пише?!... ...