"Тук ли си?" питам те, искам те,
говоря мили неща.
Пратих ти страст "до поискване"
и разтревожих нощта.
Тук ли си? Старите улици
спомнят си нашия смях.
Двама с теб бяхме безумници -
обич пиляхме по тях.
Тук ли си? Тихи дърветата,
сплели зелени ръце,
дълго подслушваха шепота
на общото ни сърце.
Тук ли си? Търся очите ти.
Времето в нас е спряло...
Ще доизмисля чертите ти -
краят ще е начало...
© Нина Чилиянска Всички права запазени