Завихри ме безкрайна въртележка
от шеметни възходи и падения.
Не бе това поредната забежка
със неизбежни дребни поражения.
Любов бе всеотдайна, турбулентна,
която с гръм разбиваше оковите.
На нея нямаше еквивалентна.
Засенчваше дори гласа на совите.
Разбрах, че е различна изначало…
Стихийно се вълнуваше душата ми
и спираше дъхът ѝ, онемяла
от чувствата, които ме подмятаха. ...