Завихри ме безкрайна въртележка
от шеметни възходи и падения.
Не бе това поредната забежка
със неизбежни дребни поражения.
Любов бе всеотдайна, турбулентна,
която с гръм разбиваше оковите.
На нея нямаше еквивалентна.
Засенчваше дори гласа на совите.
Разбрах, че е различна изначало…
Стихийно се вълнуваше душата ми
и спираше дъхът ѝ, онемяла
от чувствата, които ме подмятаха.
Ту буря, страховито връхлетяла,
със мощната си сила ме повличаше.
Ту в пристан тих, спокойно отмаляла,
сърцето във блаженство ми обличаше.
А може би бях срещнала онази
любов, която всъщност е същинската,
но трудно незасегнат ще останеш,
веднъж щом с нея сблъскал си се… истински.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени