Аз съм твоето светло момиче,
свежо утро в съня ти посърнал,
спомен, лудото в мене прегърнал,
който в дните ти тъмни наднича.
Аз съм твоето синьо момиче,
стръкче полъх в отдавнашен ден,
пясък в лунен пейзаж, неизгребан,
на косите ми днес заприличал.
Аз съм твоето тъжно момиче,
залък хлад по очите ти бледи,
непременна тревога по дните,
там, където до болка се вричам.