Твоето море

Твоето море е кротко.
Без дъх, без трепет, стои забравено и глухо.

Останало със спомена за някакъв самотен остров,

с копнежа да се върне отдавна пратеното ехо.

Твоят поглед блудкав и смирен е.

Ала блуждаещ, празен - умиращите риби пак следи.
Стоиш безсилен, като обречен корабокрушенец

на собствените си притихнали води.

А как мечтая за вълни!
За вятър, пяна и златисти брегове.

Да плувам там, да сея завист в другите русалки отстрани...