Уличната лампа ме преследваше,
оставях й безброй следи,
паважът ли така ме гледаше
или сянката на твоето „преди”.
Сълзи от очите ми се раждаха,
на лицето бяха просто блясък,
и всеки път, когато падаха,
вкусът в душата беше сладък.
От ден на ден те губех в себе си,
оставяше ми своите знаци,
но чувствата към мене взе си ги,
успя от теб да ме опазиш.
© Георги Георгиев Всички права запазени