Целуват ли всеотдайно,
Твоите щастливи жени?
Дали ти даряват най-южните нощи?
Говорят ли тихо?
Докато заспиваш в ръцете им.
Прегръщат ли силно,
Твоите щастливи жени?
За тебе най-трънливия път дали ще преминат?
Ще срутят ли всички стени?
Ще те обичат ли, когато не си за обичане?
Ах, така са красиви твоите жени.
И са тъй нежни, изящни.
И си им най-любим,
Докато не почнеш от тях да очакваш.
© П.В.
© Полина Велчова Всички права запазени