В твоите тъжни очи
аз утеха намерих.
Не кори ме любов,
че съм толкова грешен.
Как пленителна сила
с чудни багри обвива
душата ревниво?
Тежки ударни спазми
я рязкъсват, пронизват.
Горки сълзи проронва
сърчицето ми младо.
А пък те са влюбени,
лъчезарни и топли,
тези тъжни очи,
дълбоко
в душата ми,
потънали.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
Хубав ден!