Скала ти поиска да бъда висока,
аз бури да спирам и зли ветрове
дъха ти да цепя, когато си вихър
и сам да те чакам със векове.
И извор поиска да бъда кристален
пожарите в тебе с любов да гася,
а щом си жарава да може във мене
да се притиснеш, да те утоля.
И остров да стана насред морето
при мене да спираш като вълна,
след всяко цунами да гледам небето
и да се моля за тиха вода.
Поле аз да бъда, да чакам със дни
от тебе дъждец във сушата лете,
а после да страдам, когато реши
и със потоп ми душата помете.
Слънце когато си, аз да съм сянка,
където почти не огряваш,
при мене нощес ти да идваш за дрямка
и с изгрева да заминаваш.
Аз зная, че ти си жена по природа,
вилнееш, помиташ, заливаш, гориш,
но не съм твоята сянка, за Бога,
аз съм твой Мъж, не каквото решиш!
© Веселин Банков Всички права запазени
Поздравявам те.