Творих те
 

Чакана, търсена, мечтана любов,
гледах залези, където те няма.
Пътища минах, прескачах и ров
и търсих брод, да  преминеме двама.

Творях те на сън-моя мечта
и пак в съня те намирам.
Нощем търсих светла звезда
и път по, който да мина. 

А ти, колко изгреви будно посрещна? 
Твоя мъжки копнеж на разсъмване. 
Чака ли и аз да те срещна,
в нашето съдбовното сбъдване?

Знаеш ли за теб съм била
и нежност и лунно потъване,
и всичките тези дълги лета
за двама е в есенно сбъдване.

Моя жива мечта, клетва-тайна, 
победи тая дълга борба, 
да намерим центъра на любовта
и за двама е толкоз потребна!