27.01.2008 г., 19:55 ч.

Твоя! 

  Поезия
877 0 5

Питаш твоя ли съм. Твоя?

Още месец-два, не повече -

докато се разнесе пороят

и се вдигнат тежко облаците

 

на заблудата и на измамата,

и на грешните ни помисли...

Докато ме разпнат цялата

под градушка от въпроси,

 

докато не вземем двамата

равни части от присъдата.

И тогава ли ще питаш

твоя ли съм? И осъден?

 

И тогава ли, когато

ще те кърши пъклен пламък

и ще ти предлагат злато,

за да ме забравиш?

 

Ако и тогава искаш

зарад мене пак по тоя

страшен път да минеш -

твоя ще съм! Твоя!

© Анита Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??