Моя вечна любов, разбери
че светът е една въртележка,
и ще дойде момент да горим
и изстинем … съвсем по човешки.
И ще дойде момент на обрат
и върхът ще се срути в основа.
И предателят ще ти е брат
а пък братът ще носи отрова.
И ще дойде момент за сълзи
сякаш с огън горят ти очите,
и ще дойде момент да пълзиш,
и не знаеш дали те обичам.
Ала аз ще съм някъде с теб,
даже много далечна и странна
и ще мисля за твоето “след”
и ще трия големи пространства,
за да стигна до тази душа,
дето толкова много желая,
ще премина Земята пеша,
ще изместя за в бъдеще края.
Моя силна любов, ще съм с теб
като глътка светена водица,
и на устните капчица мед,
аз завинаги твоя – Деница.
© Деница Гарелова Всички права запазени