Твоя е нощта
Нощта студена навън остана,
луната и звездите, в мека тишина обвити,
дълбоко вече са заспали
и красиво осветяват за теб тихото небе.
Само вятърът неспокоен, шуми покрай дървесните листа,
хиляди неща нашепва и изчезва в тишината нежна.
Вслушай се в него ти сега, развълнуван иска той да ти разкаже,
че едно сърце за теб си мисли и пожелава ти най-прекрасните неща.
Тихо ти му прошепни мечтите свои,
да ги отнесе на душата що си покорила,
в нейни желания те да се превърнат
и в съня ти да ги сбъдне тя.
Сладки сънища сънувай чак до сутринта,
докат изгревът красив не прогони месечината дремлива
и с топличка милувка по лицето нежно те погали,
тогаз, усмихната, стани и денят прекрасен посрещни.
Кристиан Дочев
Октомври 2013 г. София
© Кристиан Дочев Всички права запазени