Мразя се, че те познавам. Безкрайно си различен.
Попиваш истините и си глух за лъжите ми.
Но когато имам нужда, ме обвиваш,
не с прегръдка, а с очакване в очите си.
Виждам те как вярваш в мен,
виждам как сърцето ти се тласка.
През очите ти душата се чете...
и подкрепа чувствам боговластна .
... А хората така ми се наслагват,
не знам защо се ровят в моите черти.
И винаги, когато се надигам,
отсреща срещам твоите очи.
И... спада... гневът ми.
И пада нощта.
И в тъмното само лицето ти свети...
А можеше да не е така...
можеше хората да изместят портрета ти!
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени