Твоя съм
Рисувай с устни по тялото ми
да ври от страст в мен кръвта.
Целувай нежно очите ми
нека поканим при нас любовта.
Прави с мен каквото решиш,
аз съм твоя, за теб съм родена,
недей си тръгва, недей ще сгрешиш
от твойта любовна стрела нема бъда ранена.
Вземи ме тогава ти на ръце,
носи ме към далечна поляна.
Нека ни гали яркото слънце,
нека ни посрещне луната засмяна.
Докосвай ме тогава ти в ноща,
докосвай ме безумно в забрава
и цяла нощ с теб ще греша
на пощада недей се надява.
Ще слеем двете тела,
ще бъдем шеметно диви,
някой в мрака ни казва „Ела”,
зовът ни да танцуваме с тях самодиви.
Ти смяташ, че това е сън,
но отвори очи погледни ме
аз вечно до тебе ще съм,
обичам те и ти с твоята обич дари ме.
Ще бъда вече аз твоето слънце,
ще бъда твойта луна,
чуй как луда бие моето сърце,
защото си до мен и не съм сама.
© Мария Амбова Всички права запазени