_didka_ (Диана Костова)
25 15
22.02.2009 г., 14:09 ч.

Твоя съм 

  Поезия » Любовна
755 0 2
Думите на всички тях не струват,
не знаят те за мен какво си ти.
Не искам мислите ми всички те да чуват,
не ще прекършат моите мечти.

Не ще ме спрат те всичко да ти дам,
очите си и своята душа.
Няма да те оставя в миналото си сам,
ще ти даря даже своите крила.

Ще ти дам своите две ръце,
със тях ти да се трудиш.
Дарявам ти и моето добро лице,
всяка сутрин до него да се будиш.

Давам ти моите силни нозе,
по друмите прашни с тях да вървиш.
Давам ти моя глас на дете,
твоя за други хора да не хабиш.

Твои са косите ми гъсти,
в тях ръцете да вплиташ.
За теб са и топлите устни,
в тях утеха да намираш.

Давам ти своето всичко,
животът ми за тебе е дар.
Дори на сърцето едничко
единствен си ти господар.

© Диана Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??