5.03.2015 г., 22:11 ч.

Твоя Зорница 

  Поезия
366 0 0

Самоопасна до взривяване –
винаги такава съм била.
Кръвта ми е луда, до натравяне,
сама, през бури, все вървя,

 

и все казвам, че съм влюбена във вятъра
и в липсата на посока или дом.
И все си тръгвам, преди  да стана чакана.
Сърцето си раздавам със погром.

 

На собствена лудост обречена…
Магично е така, ала ела
и превърни ме, от грехове посечени,
в поема за твоята душа.

 

Аз все съм нечакано затъмнение,
но някъде, зад полета на птица,
скрих молба да спра да съм видение.
Превърни ме в твоя Зорница.

 

 

02.03.2015г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??