Поредна целувка,
И вратата се затваря.
Поредна целувка,
И всичко се повтаря.
Тръгваш си,
И те боли.
Тръгваш си,
Ала на мен не ми тежи.
Искаш малко от мен,
Ала не мога да ти го дам.
Казваш, че ме обичаш,
А аз премълчавам.
Искаш да си с мен,
А аз се отдръпвам.
Нима това е любов,
Не вече не е любов.
Не те обичам вече,
Ала не искам в очите ти да завали.
Не те обичам вече,
Моля те, върви.
Всеки път когато някой те попита,
Кой сърцето ти разби.
Моля ти се премълчи.
И името ми даже забрави,
Не искам повече да те боли.
Не споменавай никога за мен,
Нека бил съм просто сън.
Кошмар, който карал те е да страдаш.
Кошмар, който някой ден просто ще забравиш.
© Владимир Петков Всички права запазени