Твоята липса боли
Полунощ е отдавна, и детето ми спи.
Тъмно е вън, и е тъжно в душата ми.
Като ручеи, среднощите тихи сълзи,
се изтичат във моята пазва...
До сърцете ми стигат...и боли.
Нека боли, издълбах я сама тази рана,
и посипах със сол от сълзите събрана.
Не разбрах, как така, кога и защо...
нещо с мене и тебе се случи, та нали
те обичам, и обичаш ме ти, а боли?
Ти ме научи да обичам живота,
и да се радвам на всичко красиво.
И през всичките нощи и дни,
аз със трепет те носех в душата си.
И сега пак си там...и завинаги.
И те обичам все така истински.
Но тъгувам, защото твоята липса боли...
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
прекрасно си го каала, Джейни...поздравления и не спирай да обичаш...
-
Благодаря ви на всички за вашата съпричастност!
Диди на теб за твоята милостивост, която е в сърцето ти!
Светослав на теб за насърчението!Мария благодаря и на теб мила, аз вярвам и обичам!Много добре си ме разбрала Меганс, благодаря ти!
Изплакано и тъжно е Романтик и Кити, но иначе нямаше да е истинско, благодаря ви!Ти знаеш колко е голяма болката от липсата Геновева, благодаря ти мила!Да хубаво е Живка и Креми, дори, когато боли!
И накрая се усмихвам на теб и на всички мила Сияна, благодаря! -
Усмихни се мила
Поздрав за стиха! -
Хубаво е Джейни!Браво!
-
Тъжен е стиха ти!!!
Но много е хубав!!! Поздрави, Джейни!!! -
Излят, изплакан стих!!! Поздрави
-
Джейни много тъжен стих...Точно това усеща човек когато е сам без най-любимия човек до себе си... и колкото и да си смела ...потъгувай... докато се върне...
-
Ще си поплача с теб, тъжни сълзи...Но заради детето трябва да се продължи...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
