ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
5.08.2008 г., 7:32 ч.

Твоята любов 

  Поезия » Любовна
821 0 17

Мила моя, влажно и росно е.

Изгревът е разцъфнал в роза.

Албатросите започват чифтосване.

Морският пясък брашно е оризово,

разсипано под краката ни.

Намира ни по следите

само скитникът вятър.

Делфини приветстват мечтите.

С повехнал поглед е планината.

Нежно гали я слънцето.

Пекат се в хляб семената.

Отново преражда се зрънцето.

Желания, начертани от Бога.

Не искам да те пусна!  Не мога!

С теб ме венча планината.

С теб венча ме морето.

Рая ми бяха скалите.

Очите - поляна. Небето.

Ръцете. Дъхът ти. Косите.

Шепот несвързан. Бездумно говорене.

Жарта на твоите устни.

Възторгът и Болката. Блажената умора...

Властността и Смирението, запечатали Чувството.

Ще ми прости, може би, Бог...

Ти си ми въздуха! Ти си ми тръпката!

Всички грехове да платя съм готов!

Остави ми лятото, утрото, глътката

отрова - твоята любов!

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??