Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
27.05.2008 г., 11:06 ч.

Твоята песен 

  Поезия
841 0 2

Това е твоята песен,

това е моята обич,

изплакана до съвършенство,

разкъсана до изнемога.

За теб я нарекох - живата,

за теб я намразих - грешната,

облякох я, че е гола,

да не я гледат хората.

Това е твойто мълчание,

това са моите викове,

че ме ограби цялата,

а аз само пиша стихове.

Това са твойте неистини,

а аз премълчавах своите,

че не попита никога

къде я събирам болката.

Това е твойто безвремие

и твойта вечна несигурност,

че все не стига ти въздуха,

а аз живея недишайки,

че ще си нещо временно,

до вратата изпратено,

че мойто крехко безсилие

ще е отдавна забравено.

Сега си тръгни завинаги,

обърнат с гръб към очите ми,

че не успя да обичаш,

че не брои и сълзите ми.

Това е твоята песен,

това са моите стихове -

сега са натрапчива истина,

а утре ще са единствени.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти си много силна жена скъпа.Аз като човек отдавна изпитал такива чувства те моля да се обърнеш към себе си и да решиш дали си заслужава жертвата от твоя страна. Това е мое мнение,но ти най-добре си знаеш.Прегръщам те Джуди
  • Тъжно и болно ми стана от твоя стих!Прегръщам те,мила Геновева!
Предложения
: ??:??