18.11.2004 г., 12:45 ч.

Твоята усмивка 

  Поезия
1621 0 2

Сутрин като се събудя
аз я търся до полуда.
Знам ще я открия
и от силата ù ще отпия.

Тя ме гледа весела,игрива
и ме гали с нежност на коприна.
Понася ме на своите криле
и двама бродим из далечни светове.

Когато ми е тъжно ме развеселява,
прегръща ме и болката минава.
Освен това със обич ме дарява,
ден след ден неистово ме покорява.

Тя сияе върху твоето лице
и ме прави най-щастливото момче.
И когато теб те няма
в мен да грее не престава.

© Генади Митев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро !!
  • Много е хубаво Генади.Емоционално и истинско.
Предложения
: ??:??