Позволявам ти да се наместиш в дните ми
като полузаспала котка до камината.
Не се нуждая от упорстване и питане.
Благодаря на самотата, че те има.
Ще те загърна в овехтелите си спомени,
ще те завия с оскотелите си навици.
И щом душата ми забрави, че е болна,
ще ù припомня ненаписаните страници
от онзи стих за теб, навяващ преспи обич.
Вали, вали, любов, посипвай сняг в косите ми!
Родих се цяла и пораснах до зародиш.
Благодаря за красотата, че те има. ...