Зад прозореца седях, когато я съзрях,
по улицата мина, след нея аз се взрях
и веднага осъзнах,
че вече влюбен бях!
Като безплътна сянка появи се,
мина покрай мен,
като мъгла разся се
и вече бях във неин плен!
Но улицата веч е пуста,
остана само празнота...
Господи, каква кола!
1993 г. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация