Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
10.02.2007 г., 15:53 ч.

Tя 

  Поезия
641 0 8
              /В памет на една приятелка/

 Тя беше много щедра,
раздаваше от себе си.
На всички ни остави
по нещичко от вчера.
За днес ли беше помена,
сълзите ми напомнят,
а тя не плачеше,
усмихваше се, когато можеше.
Като дете щастлива,
и като птичка волна...
навярно затова отлитна,
със никого не се сбогува.
Тя щедро се раздаваше
и никога не съжаляваше,
защото в нея нямаше,
от земното притегляне.
А имаше от всичко в нея,
и всичко беше хубаво.
Помня как, стиснала дланта ми,
тихо, със усмивка каза:
-Аз имам времето във бъдеще,
което вие не разбирате.
Надеждата е в мене, но нямам
времето да бъда с вас...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??