mimi_ia (Миа)
17 8
6.06.2008 г., 9:23 ч.

Тя 

  Поезия » Любовна
678 0 1
Тъмнина... салонът - почти празен!
Прожекция на филм безличен,
а аз седя с поглед тъй замислен,
отегчен и празен... безразличен...

„Горката - тя седи сама"
Прошепва някой в горни редове.
Голяма грешка - до мене седнала е Тя...
До мене е и в мъка, и във щастие...

Научих се да не я мразя -
в живота ми е вярна спътница -
на кино и кафе със нея ходя...
Дори на парти... и на работа!

Прибирам я във къщи...
Постилам топло място пак до мен!
Вечеряме... дори на свещи!
Заедно сме - нощ и ден...

И даже лягам си със нея -
разказва приказки, докат заспя!
И всеки ден така живея -
приех я, стана ми приятелка!

Затова не казвайте „Горката",
защото само който истински обича,
узнал е що е Самотата,
дори до гроб да го отрича!!

© Миа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??