Тя пренебрегна себе си,
за да се обрече на теб.
Тя забрави живота си
и не пожела да го извърви занапред.
Тя пое всички удари след любовта,
тя страдаше и те обичаше.
Петнадесетгодишно мимиче бе тя,
което само на теб се вричаше.
Тя всички болки след теб събра,
любовта я превърна в ангел бял.
Душата ù като въглен изгоря,
за да можеше ти да си цял. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация