Тя върви по улицата глуха.
Самоуверена, но всъщност плаха,
търсеща изгубени мечти.
И някой там, на тротоара,
всяка нейна стъпка пак следи.
Сенки покрай ней минават,
всички с обърнати глави.
Очи се вперили в осанка,
различна, чужда на всичките очи.
Заседнала за миг, но вечен,
гледаща напред,
а всъщност никъде,
живота оценявайки си неуспешен.
Погледа останал празен,
някога толкова дълбок.
Ръцете и те изстрадали,
търсещи своя живителен поток.
© Анонимна Всички права запазени