Тя беше приказна! Видях я как пристъпва,
с походка на кралица, и настръхнах...
Жена - с очите още на момиченце,
което мълчешком крещи: "обичай ме!"
Във вените ми в миг замряха всички
предишни чувства от безброй любови
и като дъх на пролет спря в гърдите ми,
донесе ми надежда, че ще мога
отново да обичам без условия,
без да очаквам нищо, просто давайки
една ръка, протегната за помощ,
и две ръце, готови на погалят я'
по нежните извивки, по нослето ù
все вирнато нагоре към звездите.
Една любов, останала в сърцето ми,
и хиляди, които си измислих...
© Йордан Всички права запазени