Пълен мрак настана в гората,

мигом дъжд поля тревата

и скакалци излязоха из полята,

да свирят нежно за жената.

Тя бе руса и синеока

и седеше мълчейки край потока.

Ден след ден аз се влюбвах в нея

и затова на вас сега пея

тази любовна песен,

за една отминала бързо като вятър есен.

На върха на планината

се разпростираше сланата

и отвеждайки ни там сърната,

ще ни покаже тя луната.

Бродя крачейки по улицата бавно,

даже и да се чувствам гадно.

Влюбен в една жена,

която помислих за онази сърна.

И тъй минаваха тежките ми дни,

обърни се и и ме погледни,

още съм влюбен в тебе аз,

но сега тръгвам с влака на този час.

Довиждане, мила, и помни,

отиди ти при сестрите си сърни,

и дива, и боса, и млада, и красива,

развей косата си игрива.

Довиждане, мила, не ме забравяй ти,

ще се срещнем пак може да отнеме повече от дни,

но аз ще се върна в този свят

и за тебе ще бъда аз богат.