20.06.2008 г., 12:18 ч.

Тя 

  Поезия » Любовна
1038 0 6

ТЯ
Къде си ти, съдба несподелена?
Защо си там, а не сега до мен,
стоиш на кръстопът, тиха и сломена,
а душата ти е свита в юмрук.

Една надежда теб те окуражава -
ангел да ти подаде ръка,
да те води към бездната на рая,
но не сама, а с нечия душа!

Но, уви, всичко сиво те затулва,
а страхът бавно, бавно те гори,
протягаш ти ръце, но нищо не достигаш,
затваряш очи и виждаш го, нали!

На този кръстопът живее ТОЙ от години,
търсейки истина една
и със сълзи пише твоето име,
несподелена ти негова съдба!

© Тодор Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??