Всяка вечер, щом слънцето залезе,
щом звездици златни заблещукат,
когато нежно славея запее,
и почнат тихо мишки да писукат,
по-ярка от всичките звезди изгрява,
грее като сребърната месечина,
всичко скрито, всяка сянка Тя огрява,
ангел земен е, злото няма го-отмина.
Къдриците от слънце ослепяват
всяка мисъл зла, всяка завист,
всеки подтик към лошо заслепяват,
след ная всичко става вечен оазис. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация