Насред нощта,когато всички спят Тя идва неочаквано,невикана,непожелана... Съпътстват я мистерия и страх,сънят И тя остава нощен спомен-неразбрана....
Ше я видиш само там, В акациевата градина, Замислена над нечия човешка скръб.......... И неочаквано,ще отлети-без рими, За да продължи отново звездния небесен път...
Тя винаги лети,сама,недоразкрита, Невидяна дори от морския бриз... Когато я викаш и търсиш-я няма, А тя е все там-в залеза,в човешки каприз...
Тя не чете книги,Тя ги пише, С лъчите на всяка дъга... Но малко са книгите-всяка изгаря През огледалната земна тъга...
Какво е Тя?И аз не знам.... Мистичен дъх,съдбовна фея... Живее във мислите на забравен поет И рисува по спомените му-избелели картини, Златни контури-мисли за нея...
Не ще я срещнеш,не се надявай... Тя има своя пристан вече...може би... Но е тайна,че сама,тя всяка вечер Лети,лети и търси нещо,някой в хорските мечти ....
Харесва ми, особено силно и въздействащо /за мен/ е началото. Има места, където след години ти самата ще се върнеш да прочетеш с други очи и ще искаш да промениш, но не се отчайвай от забележките. За твоите 18 години този бистър поглед е безценен! А искам да ти кажа и още нещо - истината често боли, но пък не си го слагай присърце! На времето един велик поет ми каза, че не ставам за поетеса и аз го преболедувах 5 години. Е, научиха ме на много. А единственото, което си струва е пътят към това, да станем по-добри. Виждам, че ти знаеш какво искаш и не пишеш безцелно - това е което ще те държи. Успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.