16.04.2020 г., 19:48 ч.

Тя 

  Поезия
456 0 0

Хаос.

Истерия.

И жажда за живот.

Губеше се в тъмните лабиринти

на собствения си Ад.

А как се усещаше студа

от нейния поглед,

проникващ във вените,

забиващ се,

като ледено острие

в сърцата им.

На Север - беше пусто, призрачно...

и бягаше

да се спаси,

да се запази 

цяла.

Но кървеше.

А раните -

умело скриваше с червило.

© Магдалена Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??