Тя ме хвана с хубавите си очи.
Тя ме уби с сладката си усмивка.
Тя ме разсмя с луди лица.
Тя стопи сърцето ми,
мечтателният ѝ глас отне тревогите ми.
Просто не виждам края,
защото това никога няма да свърши и никога няма да я пусна.
Никога не съм се чувствал по този начин,
за едно момиче преди този ден.
Тя трябва да е тази за мен,
защото знам,
че не мога да греша.
Никога няма да й позволя да се измъкне.
Животът й никога няма да се превърне в тъга.
Тя просто ме кара да се влюбвам отново и отново.
© Емил Богданов Всички права запазени