3.02.2025 г., 9:18 ч.

Тя 

  Поезия
163 3 12

Тя – цялата е нежен стих. 
И даже стихове издиша...
Съвсем случайно я открих.
Прилича ми на бяла мишка. 

 

Гризе ми... скришом съвестта. 
Дали на някой лошо сторих? 
Простих ли всичко на света? 
Или... От алчност се престорих?

 

Усмихнах ли се на деца
с боя... палтото ми залели? 
Обикнах ли веднъж слънца,
над мен – така и не изгрели? 

 

Как искам нещо да й дам...
Ръцете ми – греховно празни. 
Ще скъсам цвете от вулкан.
И вярвам – Тя ще го опази. 

 

Тя... цялата  – ефирен вик
към Бог отправен. Тя – не мрази. 
А всичко ценно – сбира в плик. 
Там – снимки и любими фрази.

 

 

 

© Виолета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??