When_an_angel_cry (Мони)
54 18
24.02.2007 г., 11:06 ч.

Тя 

  Поезия
734 0 2
Там, във гората
зърнах я аз.
С коси от позлата
и с ангелски глас.
Тя пееше песен
за своята младост
във жълтата есен,
изпълнена с радост.
И рекох тогава:
"Ти тъй си прекрасна".
Пламък-жарава
в очите и блясна.
А тази мелодия
на нейната песен
бе сякаш пародия
на света ни чудесен.
Изпълнена с болка,
укор и гняв,
причинявала много
сълзи и смях.
Природата майка
за всички това е,
на живота утайка,
нея всеки я знае!

© Мони Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??