9.12.2006 г., 9:07 ч.

Тя 

  Поезия
590 0 0
Тез черни, красиви коси,
любов по земята раздават,
по-нежни от морски вълни,
нежност и обич даряват!

Две толкова мили очи,
неизменно в съня ми присъстват,
по-ясни дори от звезди,
те всяка преграда разкъсват!

Едва те докосват ръцете
и пламваш в тоз миг ти от страст,
тъй бавно пристъпват нозете,
разкриват те твоята власт!

А името, най-светлото за мен,
еквивалент най-нежен на любов
и слънцето красиво в моя ден,
и снимката наречена живот!

На голямата ми любов... единствена...

17.01.2006г.

© Стефан Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??