Тя е просто жената, за която е дяволски лесно
като вечна кралица да върви сред разбити сърца,
да приема с усмивка на поетите нежните песни,
да реди икебани от стотици човешки лица.
Тя е просто жената, за която не е невъзможно
само с поглед един да събаря бетонни стени
и която изпълва с трепет плах или радост тревожна
всички погледи мъжки, скрито молещи "с мен остани".
Тя е просто жената, която не знае да плаче -
волен смях пръска бисери в нейните светли очи.
Ни умора и страх, нито делникът нещичко значат,
само гордата сила в тази крехка осанка личи. ...