Тя говореше дълго – за неща от живота,
за любови, раздели, за сезони и филми...
Натъжи се, когато ѝ казах: оставам.
Но все пак се усмихна и преглътна сълзите.
Кой ли чакал е друго? Бяхме вече пораснали,
скрили в пазвите своите истински драми.
Тя говореше дълго – и звънтяха минутите ясно –
до безкрай, до тъга и до ранно здрачаване.
После паднахме – както се пада във рая.
Тя подаде ми ябълка, аз уморен я захапах
и зачакахме прошката – всеки по своя си начин –
коленичи мъжът, а до него приседна жената. ...