Където двама са слети,
където сме ние с теб,
любовници винаги слепи,
останали без късмет.
Любовта не ни заслужава -
тя сега пак иска реванш,
ти ако можеш - прощавай,
но аз бягам от новия шанс.
Виновни сме с изневери,
зачатия, хапчета и аборт!
В нас кой би намерил
любовта в срамен комфорт?
И защо пък ще ни спира,
тя сега пак иска реванш -
вътре в нас ще намира
отдавна загубен романс.
Който това ще познае -
да бяга, преди да се е поболял!
Чувствата виждат накрая,
че белия флаг съм развял!
Не ми трябва победа,
но тя сега пак иска реванш,
а ти докато мене ме гледаш,
започваш да губиш кураж!
И щом те искам, убий ме!
Това само ще ни погуби,
между нас ласките скрити,
постепенно ни правят на луди.
Любовта дали ще спечели -
тя сега пак иска реванш!?
Срещу опитите ни смели,
да я предидим в аванс...
любовта дали ще спечели,
тя пак иска реванш...
тя пак иска реванш...
© Христо Андонов Всички права запазени